Гълъбово
Област: Стара Загора
Гъ̀лъбово е град в Южна България. Той се намира в Старозагорска област, пътят от североизток – Гълъбово – Раднево, пътят от югозапад Гълъбово – Симеоновград, пътят от северозапад – Гълъбово – Опан – Стара Загора.
География
Върху климатичните условия на района от частична ветрозащитна функция оказва Родопския планински масив . От река Марица се чувства климатичното влияние на Средиземноморието, проявено главно върху режима на валежите. Лятото тук е характерно с големите си горещини, а зимата е предимно мека и къса. Затова застудяването настъпва много по-рано в сравнение с останалите райони на Старозагорски окръг, тъй като континенталният характер на климата е по-ярко изразен. [1:7] В територията ѝ се включва и част от Сакар планина. Характерните особености на района и процесите през неотектонската епоха са довели до формирането на лигнитни въглища, образуващи пластове, залягащи на неголяма дълбочина. През зимата Стара планина спира студените континентални въздушни маси, нахлуващи от север и североизток. Средните годишни стойности за температурата на въздуха са над 12 °C, а за относителната влажност на въздуха са около 70%. Валежите през годината са неравномерно разпределени. Сумите на валежите през месец май и юни, ноември и декември са най-големи. Най-сухо е през месеците август и септември, а втори валежен минимум има през февруари и март. Валежите от сняг са сравнително редки, а снежната покривка се задържа твърде кратко. Режимът на мъглите зависи преди всичко от цялостната синоптична обстановка – топлинен баланс, температура на въздуха, относителна влажност и развитието на синоптичните процеси като годишният брой на мъгливите дни в общината се движи в рамките на нормалното.
Събития
Много от обичаите са свързани с християнските празници: Трифон Зарезан, Коледа, Сурва, Лазаруване, „Изправяне на първия сноп“, „Брада“, както и сватбените обичаи и обичаи преди и след раждане на дете. Всички те са придружени с музика. В тях се използват различни изкуства: песен, танц, инструментална музика, костюми чрез които се проявява чувството за красота и художествен усет на народа. Народната женска носия в Гълъбово се състои от два сукмана – зимен и летен. Зимния е сукман от черен вълнен плат, а в долната част е съшит с втори шарен на ивици плат в различни цветове. Летния се състои от сукман от черен вълнен плат, в долната част бродиран на ръка на различни шарки във форма на полета. На пазвите също има бродерия. Нарича се полник. Мъжката носия е от потури, украсени с гайтани от тъмен черен или кафяв вълнен плат. Към това са и елеци, навуща с върви, цървули, а за зимата – аба. Ризите на мъже и жени са богато ръчно бродирани. Най-разпространени народни хора в гълъбовския[] край са:„Трите пъти“, „Ръченица“, „Право хоро“ известно като „Тракийско“, „Щеркольовата“, „Пайдушко“, „Елениното“. Понякога се играят хора от близките селища, например „Кривото“ от с. Главан. И бавно женско хоро, което се играе от по-възрастни жени без музикален съпровод. Жените се хващат една до друга с ръце, кръстосани на кръста и пеят бавна мелодия. Най-използвани музикални инструменти в Гълъбово са кавал, тъпан, гъдулка и акордеон. Рядко се свири на гайда и кларинет. ↑ Костова, Запряна В празник и делник. 2009, с. 99 – 158 Празник на град Гълъбово – 27 август. Чества се във връзка с обявяването на Гълъбово за град с Указ 828/27 август 1969 г. /обн. „Държавен вестник“, 29 август 1969 г./ Международен турнир по борба за деца „Злати Динев Ройдев“ – единственият в България, одобрен от Българската федерация по борба и от Обединената световна борба – бившата международната федерация по борба ФИЛА и включен в техните спортни календари. Национален фолклорен фестивал „Янко Петров“ за гъдулари (самодейци и професионалисти), танцови състави и ансамбли, и фолклорни певчески групи – ежегодно се провежда през май. Майски дни на културата
Друго
Материалната база на транспорта е изградена през 70-те и 80-те години на XX век. За онова време тя е една от най-добрите в Хасковска област, включваща тогава Старозагорски, Хасковски и Кърджалийски окръзи. С разрастването на комплекса „Марица-Изток“ превозването на работниците от населените места става все по-трудно и на базата на тези трудности се правят планове за изграждането на Държавно автомобилно дружество (ДАП) „Автобусни превози“. През 1972 г. е открита автогара в гр. Гълъбово.
Върху климатичните условия на района от частична ветрозащитна функция оказва Родопския планински масив . От река Марица се чувства климатичното влияние на Средиземноморието, проявено главно върху режима на валежите. Лятото тук е характерно с големите си горещини, а зимата е предимно мека и къса. Затова застудяването настъпва много по-рано в сравнение с останалите райони на Старозагорски окръг, тъй като континенталният характер на климата е по-ярко изразен. [1:7] В територията ѝ се включва и част от Сакар планина. Характерните особености на района и процесите през неотектонската епоха са довели до формирането на лигнитни въглища, образуващи пластове, залягащи на неголяма дълбочина. През зимата Стара планина спира студените континентални въздушни маси, нахлуващи от север и североизток. Средните годишни стойности за температурата на въздуха са над 12 °C, а за относителната влажност на въздуха са около 70%. Валежите през годината са неравномерно разпределени. Сумите на валежите през месец май и юни, ноември и декември са най-големи. Най-сухо е през месеците август и септември, а втори валежен минимум има през февруари и март. Валежите от сняг са сравнително редки, а снежната покривка се задържа твърде кратко. Режимът на мъглите зависи преди всичко от цялостната синоптична обстановка – топлинен баланс, температура на въздуха, относителна влажност и развитието на синоптичните процеси като годишният брой на мъгливите дни в общината се движи в рамките на нормалното.
Преобладаващите почви на територията на общината са черноземните смолници с мощен хумусен слой, подходящи за отглеждането на зърнени и зеленчукови култури и канелените горски почви.
Основният суровинен ресурс на община Гълъбово са лигнитните въглища. Те представляват 17,6% от общата ѝ територия и са част от Източномаришкия каменовъглен басейн , който заема площ от около 200 км² и е разположен в землищата на общините Раднево и Гълъбово. Добиват се по открит способ и са ниско калорични, с голямо пепелно съдържание, серисти и с висока влажност
Горите на територията на общината са широколистни, преди всичко дъбови и габърови.
След Втората световна война Гълъбово от малко селище на търговци и земеделци се превръща в център на енергетиката и въгледобива . Бързото развитие на града в следвоенните години е свързано с разработването на комплекса „ Марица-Изток “. Той започва през 1952 г., когато и започва реализирането на програмата за използване на Източномаришкия басейн. Комплексът „Марица-Изток“ обаче, по мащабите на производство на въглища и електроенергия, нарежда региона на първо място в страната. Най-големият въглищен басейн в България („Марица-Изток“), заема 240 кв. км площ. Намира се в югоизточната част на Горнотракийската низина . Северната му граница минава южно от села Българене , квартал „Гипсово“ на гр. Раднево и с. Гледачево . На изток достига до селото Ковачево , на юг – до с. Медникарово , а най-северозападната му точка е с. Априлово .
До 1949 г. селското стопанство в района се развива по стария индивидуален или родов начин на обработване на земята. На 14 януари 1949 г. е учредено кооперативно стопанство. През 1968 г. стопанствата в гара Гълъбово и с. Обручище се обединяват в едно. Две години по-късно е изграден Аграрно-промишлен комплекс (AПK), който включва сегашните общини Опан и Гълъбово. Регистриран е бърз растеж в селскостопанския отрасъл през годините от 1981 до 1990. Такъв още е регистриран в областта на животновъдството и независимо че районът не е лозарски, ръководството на АПК приема перспективна програма, съобразно която са изградени лозови масиви в с. Мусачево, с. Обручище и гр. Гълъбово.
Материалната база на транспорта е изградена през 70-те и 80-те години на XX век. За онова време тя е една от най-добрите в Хасковска област, включваща тогава Старозагорски, Хасковски и Кърджалийски окръзи. С разрастването на комплекса „Марица-Изток“ превозването на работниците от населените места става все по-трудно и на базата на тези трудности се правят планове за изграждането на Държавно автомобилно дружество (ДАП) „Автобусни превози“. През 1972 г. е открита автогара в гр. Гълъбово.
Развитието на предприятието „Марица-Изток“ дава тласък и на бързото развитие в сферата на търговията, услугите и местното леко промишлено производство. В централната част на града успоредно със строителството на жилищни блокове върви изграждането и на добра магазинна мрежа. В края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век е построен комплексът „Белите гълъби“, а на 6 септември 1988 г. е открит Универсалният магазин.
Много от обичаите са свързани с християнските празници: Трифон Зарезан, Коледа, Сурва, Лазаруване, „Изправяне на първия сноп“, „Брада“, както и сватбените обичаи и обичаи преди и след раждане на дете. Всички те са придружени с музика. В тях се използват различни изкуства: песен, танц, инструментална музика, костюми чрез които се проявява чувството за красота и художествен усет на народа. Народната женска носия в Гълъбово се състои от два сукмана – зимен и летен. Зимния е сукман от черен вълнен плат, а в долната част е съшит с втори шарен на ивици плат в различни цветове. Летния се състои от сукман от черен вълнен плат, в долната част бродиран на ръка на различни шарки във форма на полета. На пазвите също има бродерия. Нарича се полник. Мъжката носия е от потури, украсени с гайтани от тъмен черен или кафяв вълнен плат. Към това са и елеци, навуща с върви, цървули, а за зимата – аба. Ризите на мъже и жени са богато ръчно бродирани. Най-разпространени народни хора в гълъбовския[] край са:„Трите пъти“, „Ръченица“, „Право хоро“ известно като „Тракийско“, „Щеркольовата“, „Пайдушко“, „Елениното“. Понякога се играят хора от близките селища, например „Кривото“ от с. Главан. И бавно женско хоро, което се играе от по-възрастни жени без музикален съпровод. Жените се хващат една до друга с ръце, кръстосани на кръста и пеят бавна мелодия. Най-използвани музикални инструменти в Гълъбово са кавал, тъпан, гъдулка и акордеон. Рядко се свири на гайда и кларинет. ↑ Костова, Запряна В празник и делник. 2009, с. 99 – 158
Общинският театър при Дом на културата – Гълъбово е продължител на Драматичния състав към културния институт от преди 30 години. След известно прекъсване той отново започва своята дейност. От сезон 2003/2004 г. носи името Общински театър и има ориентация към комедийните образци на българските и балкански автори. Под ръководството на Жечка Минкова – режисьор от 2003 г. театралната трупа е реализирала постановките „Службогонци“, „Ръченица“, „Криворазбраната цивилизация“, „Аналфабети“. От 2006 г. режисьор и постановчик на Общинския театър е актьорът Христофор Недков. С неговата професионална подкрепа групата израства много и навсякъде се посреща с интерес. В последните години редовно участва в Театралния фестивал на любителските театри с международно участие в гр. Каварна, където печелят награди. Те са носители на: II и две III награди за женска роля и III награда за спектакъл. Общинският театър е известен с постановките си „Женско царство“, „Свекърва“, „Имен ден“.
Празник на град Гълъбово – 27 август. Чества се във връзка с обявяването на Гълъбово за град с Указ 828/27 август 1969 г. /обн. „Държавен вестник“, 29 август 1969 г./ Международен турнир по борба за деца „Злати Динев Ройдев“ – единственият в България, одобрен от Българската федерация по борба и от Обединената световна борба – бившата международната федерация по борба ФИЛА и включен в техните спортни календари. Национален фолклорен фестивал „Янко Петров“ за гъдулари (самодейци и професионалисти), танцови състави и ансамбли, и фолклорни певчески групи – ежегодно се провежда през май. Майски дни на културата
99% християнско вероизповедание. Основно източноправославно и малък брой евангелисти .
Върху климатичните условия на района от частична ветрозащитна функция оказва Родопския планински масив . От река Марица се чувства климатичното влияние на Средиземноморието, проявено главно върху режима на валежите. Лятото тук е характерно с големите си горещини, а зимата е предимно мека и къса. Затова застудяването настъпва много по-рано в сравнение с останалите райони на Старозагорски окръг, тъй като континенталният характер на климата е по-ярко изразен. [1:7] В територията ѝ се включва и част от Сакар планина. Характерните особености на района и процесите през неотектонската епоха са довели до формирането на лигнитни въглища, образуващи пластове, залягащи на неголяма дълбочина. През зимата Стара планина спира студените континентални въздушни маси, нахлуващи от север и североизток. Средните годишни стойности за температурата на въздуха са над 12 °C, а за относителната влажност на въздуха са около 70%. Валежите през годината са неравномерно разпределени. Сумите на валежите през месец май и юни, ноември и декември са най-големи. Най-сухо е през месеците август и септември, а втори валежен минимум има през февруари и март. Валежите от сняг са сравнително редки, а снежната покривка се задържа твърде кратко. Режимът на мъглите зависи преди всичко от цялостната синоптична обстановка – топлинен баланс, температура на въздуха, относителна влажност и развитието на синоптичните процеси като годишният брой на мъгливите дни в общината се движи в рамките на нормалното.
Преобладаващите почви на територията на общината са черноземните смолници с мощен хумусен слой, подходящи за отглеждането на зърнени и зеленчукови култури и канелените горски почви.
Основният суровинен ресурс на община Гълъбово са лигнитните въглища. Те представляват 17,6% от общата ѝ територия и са част от Източномаришкия каменовъглен басейн , който заема площ от около 200 км² и е разположен в землищата на общините Раднево и Гълъбово. Добиват се по открит способ и са ниско калорични, с голямо пепелно съдържание, серисти и с висока влажност
Горите на територията на общината са широколистни, преди всичко дъбови и габърови.
След Втората световна война Гълъбово от малко селище на търговци и земеделци се превръща в център на енергетиката и въгледобива . Бързото развитие на града в следвоенните години е свързано с разработването на комплекса „ Марица-Изток “. Той започва през 1952 г., когато и започва реализирането на програмата за използване на Източномаришкия басейн. Комплексът „Марица-Изток“ обаче, по мащабите на производство на въглища и електроенергия, нарежда региона на първо място в страната. Най-големият въглищен басейн в България („Марица-Изток“), заема 240 кв. км площ. Намира се в югоизточната част на Горнотракийската низина . Северната му граница минава южно от села Българене , квартал „Гипсово“ на гр. Раднево и с. Гледачево . На изток достига до селото Ковачево , на юг – до с. Медникарово , а най-северозападната му точка е с. Априлово .
До 1949 г. селското стопанство в района се развива по стария индивидуален или родов начин на обработване на земята. На 14 януари 1949 г. е учредено кооперативно стопанство. През 1968 г. стопанствата в гара Гълъбово и с. Обручище се обединяват в едно. Две години по-късно е изграден Аграрно-промишлен комплекс (AПK), който включва сегашните общини Опан и Гълъбово. Регистриран е бърз растеж в селскостопанския отрасъл през годините от 1981 до 1990. Такъв още е регистриран в областта на животновъдството и независимо че районът не е лозарски, ръководството на АПК приема перспективна програма, съобразно която са изградени лозови масиви в с. Мусачево, с. Обручище и гр. Гълъбово.
Материалната база на транспорта е изградена през 70-те и 80-те години на XX век. За онова време тя е една от най-добрите в Хасковска област, включваща тогава Старозагорски, Хасковски и Кърджалийски окръзи. С разрастването на комплекса „Марица-Изток“ превозването на работниците от населените места става все по-трудно и на базата на тези трудности се правят планове за изграждането на Държавно автомобилно дружество (ДАП) „Автобусни превози“. През 1972 г. е открита автогара в гр. Гълъбово.
Развитието на предприятието „Марица-Изток“ дава тласък и на бързото развитие в сферата на търговията, услугите и местното леко промишлено производство. В централната част на града успоредно със строителството на жилищни блокове върви изграждането и на добра магазинна мрежа. В края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век е построен комплексът „Белите гълъби“, а на 6 септември 1988 г. е открит Универсалният магазин.
Много от обичаите са свързани с християнските празници: Трифон Зарезан, Коледа, Сурва, Лазаруване, „Изправяне на първия сноп“, „Брада“, както и сватбените обичаи и обичаи преди и след раждане на дете. Всички те са придружени с музика. В тях се използват различни изкуства: песен, танц, инструментална музика, костюми чрез които се проявява чувството за красота и художествен усет на народа. Народната женска носия в Гълъбово се състои от два сукмана – зимен и летен. Зимния е сукман от черен вълнен плат, а в долната част е съшит с втори шарен на ивици плат в различни цветове. Летния се състои от сукман от черен вълнен плат, в долната част бродиран на ръка на различни шарки във форма на полета. На пазвите също има бродерия. Нарича се полник. Мъжката носия е от потури, украсени с гайтани от тъмен черен или кафяв вълнен плат. Към това са и елеци, навуща с върви, цървули, а за зимата – аба. Ризите на мъже и жени са богато ръчно бродирани. Най-разпространени народни хора в гълъбовския[] край са:„Трите пъти“, „Ръченица“, „Право хоро“ известно като „Тракийско“, „Щеркольовата“, „Пайдушко“, „Елениното“. Понякога се играят хора от близките селища, например „Кривото“ от с. Главан. И бавно женско хоро, което се играе от по-възрастни жени без музикален съпровод. Жените се хващат една до друга с ръце, кръстосани на кръста и пеят бавна мелодия. Най-използвани музикални инструменти в Гълъбово са кавал, тъпан, гъдулка и акордеон. Рядко се свири на гайда и кларинет. ↑ Костова, Запряна В празник и делник. 2009, с. 99 – 158
Общинският театър при Дом на културата – Гълъбово е продължител на Драматичния състав към културния институт от преди 30 години. След известно прекъсване той отново започва своята дейност. От сезон 2003/2004 г. носи името Общински театър и има ориентация към комедийните образци на българските и балкански автори. Под ръководството на Жечка Минкова – режисьор от 2003 г. театралната трупа е реализирала постановките „Службогонци“, „Ръченица“, „Криворазбраната цивилизация“, „Аналфабети“. От 2006 г. режисьор и постановчик на Общинския театър е актьорът Христофор Недков. С неговата професионална подкрепа групата израства много и навсякъде се посреща с интерес. В последните години редовно участва в Театралния фестивал на любителските театри с международно участие в гр. Каварна, където печелят награди. Те са носители на: II и две III награди за женска роля и III награда за спектакъл. Общинският театър е известен с постановките си „Женско царство“, „Свекърва“, „Имен ден“.
Празник на град Гълъбово – 27 август. Чества се във връзка с обявяването на Гълъбово за град с Указ 828/27 август 1969 г. /обн. „Държавен вестник“, 29 август 1969 г./ Международен турнир по борба за деца „Злати Динев Ройдев“ – единственият в България, одобрен от Българската федерация по борба и от Обединената световна борба – бившата международната федерация по борба ФИЛА и включен в техните спортни календари. Национален фолклорен фестивал „Янко Петров“ за гъдулари (самодейци и професионалисти), танцови състави и ансамбли, и фолклорни певчески групи – ежегодно се провежда през май. Майски дни на културата
99% християнско вероизповедание. Основно източноправославно и малък брой евангелисти .
Категории / Тагове
Няма тагове
Отзиви
Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.
